Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 10:43 - Смъртта на проститутката
Автор: strannik1793 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                  СМЪРТА НА ПРОСТИТУТКАТА   

              

 

 

 

                   

                   ‘’Искаш, не искаш, можеш.....’’

                    На всеки 30 сек. Има нова жертва на Трафик

                    32 млд. Долара приходи годишно за бандитите

                    Праителства, бизнес, бандити и робините  на 21 век

 

 

                                     

                                                                     

 

 

               Ключа щракна и луминисцентното осветление на моргата освети трупа на не много млада жена полегнала кротко на каменната маса за аутопсия. Нямаше видими следи от насилие, с изключение на дупката на бедрото, направена със запалена цигара от пиян клиент. Доктор се приближи , взе скалпела и погали надлъжно по линията на среза мъртвото тяло. Жената беше на средна възраст, със запазено тяло,подържано.  Личеше че се е опитвала със всякакви козметики и гримове да се подържа и изглежда добре. Доктора почти ритуално използва скалпела, за да направи главния разрез. Нещо трепна в мъртвото тяло, сякаш реакция на мускулите, но те отдавна се бяха вкочанили и истинали.  Доктора спря за момент, изненадан от реакцията на мъртвото тяло и продължи с процедурата, като коментираше, това което вижда на асистенката си, която старателно записваше всяка негова дума.

 

                 В момента, когато тялото конвулсивно трепна, душата на проститутката, най-после се отдели от нея и полетя в огромната ледено- студена зала, увиснала щастлива на тавана, над масата за аутопсии, над доктора и неговите помощници.

 

               - Не може да бъде - свободна съм....свободна, -  помисли си душата, тъжно наблюдавайки аутопсията от високия луминисцентен таван. Все още не можеше да прецени, какви са тези хора от долу, лоши или добри. Тук беше хладно,сумрачно и неприятно, дори за нея, но тя искаше да е сигурна за жената, че ще остане в добри ръце.

               Навън беше ранна пролетна сутрин, но синият ефир в небето над Шар планина, топлото слънце и зелените морави, ще я почакат малко. Сега тук в моргата на град Ораховец в централно Косово. Беше тъжно, но леко, тялото беше в сигурните ръце на доктора. Доктора, като разбра, че тялото е на българка изпита съчуцтвие и тъга и за нейната родина в която беше най хубавите си години на брега на Черно море. Даже разказа няколко невероятни истории на екипа ,за хубавите си спомени от тази балканска страна.

             А душата , досега се чувстваше добре само сутрин в притихналият след бурните нощи бардак. Странно, тук сред хладилниците с трупове също се почуства, като сред добри хора и техният състрадалец доктора от Словакия. Отдалеченият спомен за бърдака я стресираше за кратко,за миг, в следващият миг беше щастлива от престоя си в студеното помещение на моргата.

                Бардака на Едноокият работеше само вечер. Бурни нощи, с музиката и светлините на бара и...... посетителите  - дошли не да послушат музика. След едно-две питиета можеха да си платят и пожелаят една от полу-презрелите бивши хубавици, които на фона на бара и осветлението бяха, като приказни феи от най-шарените еротични мъжки сънища.  Хубавиците бяха се появили по различни пътища, но попаднали в този бардак, имаха само един избор, да следват заповедите  на собственика и изпълняват всичките желания на клиентите.

 

                  “-Искаш, не искаш, можеш...........”. - поучително и тихо говореше шефа, а зад гърба му, като сянка стоеше една горила, на която никой не запомни името, а самия той говореше нечленоразделно и като куче, изпълнявайки заповедите на господарят на бардака. Резултатите от поучителните беседи с този полу-човек, полу- животно, бяха видимите и невиди хематоми по лицата и телата на момичетата, както и краткия, тих, накъсан, хълцъкащ плач…….защото:

 

                   -”искаш, не искаш, можеш..........”

 

                   Тя извървя пътят, който извървяваха всички стигнали до тук. Беше останала без работа и когато получи покана от една непозната жена и нейният приятел в кварталното кафене, не можеше да повярва, че ще работи отново. Предлагаха и работа в близка държава в която от години имаше военнен конфликт, но там се търсели работнички в кухните на ресторантите…и плащали добре.....и тя тръгна.

                     Бързо стигнаха до един  голям град, където я оставиха сама в един апартамент, уж за малко, а изчезнаха и повече тя не ги видя. Оставиха я сама и разбра, че е останала и без документи, опита се да излезе, но се оказа, че апартамента е добре заключен и звукоизолиран. Умората и неизвестноста я мъчеха , но  умората надделя и заспа на един диван. В това жилище легла нямаше,само дивани и дебели килими. Късно през ноща се събуди от някакъв трясък . Подскочи от дивана и в просъница видя младо момиче просната на пода, грубо насилвано от трима вонещи на пот и алкохол мъже. Единият от бандитите я видя,че се е събудила, хвана я за косите, извлече я от дивана, завлече я  в другата стая и я изнасили брутално. Душата и се беше свила на топка, жената плачеше без сълзи, а от погнуса и безпомощност повърна два пъти.. С девойчето се гавриха два-три часа, а после я заключиха в друга стая.

                  След девойчето се прехвърлиха при нея, но бяха пренаситени, уморени и по мобилния телефон извикаха някой. След половин час дойдоха две млади албанчета и всичко започна отново:

 

              - “ искаш, не искаш, можеш............”.

 

             Тя загуби свяст, не помнеше, кога се е свестила, загуби представа за времето, кой ден и час е…….бяха и взели дори евтиния ръчен часовник. През деня през заключената врата се чуваха хриповето на младото момиче, но след известно време и те затихнаха и изчезнаха. Бяха я отвели на нанякъде. По някое време се появиха отново мъчителите и всичко започваше отново. Вече си мислеше, че е умряла, а душата на два-три пъти излизаше от тялото и но от милост към нея, се връщаше отново в нея. Така един ден дойдоха купувачи - един, двама , трима... Всеки един от тях пробва как е “стоката” и чак накрая третия я взе.

              Така попадна в бара на “Едноокият”. Там имаше постоянно три-четири момичета, но понякога за по седмица се задържаха нови, млади момичета, които внезапно изчезваха незнайно накъде. Една сутрин успя да избяга, след като "Едноокия" мъртво пиян заспа в  леглото и. Хъркаше ,като  слон, а тя без да се замисли отвори прозореца. Скочи от втория етаж на огромната къща, падна на някакви отпадъци. Скочи и накучвайки затича по някакво шосе, което трябваше да я отведе до някакво безопасно място. Уплашена от преминаващите коли, навлезе в някаква гора. Цяла нощ скита през гората и на разведеляване , чу отново шум от път и след  малко, беше отново на някакъв асфалтов път.

                През ноща беше преваряло дъжд и цялата беше мокра, кална, премръзнала и отчаяна, когато видя една автобусна спирка до малко селце но около километър от пътя. След време някакво младо момче се завъртя около спирката, разбра, че  е в опастност и я покани у дома си. Изкъпа се, нахрани се и преспа с младежа в знак на благодарност. Беше късно да тръгва към големият град, знаеше къде се намира, беше се успокоила, нищо ,че сърцето и тупкаше, като на заек подгонен от ловните кучета.

 

                Сутринта се събуди. Слънцето срамежливо я беше огряло, блестеше право в очите и. Тя разтърка очи и слънцето изчезна. Зад пердето, край леглото, беше седнал стола “Горилата”, а в съседната стая “Едноокият”, сърбайки си утринното албанско кафе, разговаряше с младото момче. Чу се „ Шу мир” /много добре/ и тя почувства, че пропада с леглото в някаква бездна. Ада се беше завърнал на Земята.. Всичко в нея се беше свило. Душата и глухо изстена, агонизирайки. Агония, която продължаваше вече почти година.

                 Душата отдавна беше решила да я напусне, но за нещастие и на двете, продължаваше да обитава тялото.  От погнуса от това, което се вършеше в този вертеп, душата на няколко пъти почти излизаше от него. Душата страдаше и от факта, че не може да общува с тялото, но като всяка душа силно се бе привързала към нещастницата. Имаше моменти когато и писваше от всичко и излизаше от тялото, за минута – две , увисваше над леглото, голото тяло на жената и миришещият на пот и вкиснало клиент, но се връщаше обратно, тъй като без душата мозъка на жената  щеше да   загине след няколко минути и тя щеше да умре. Жената беше тъжна, душата и беше празна, но двете се бяха вкопчили една в друга, страдайки безнадежно.

                 Не можеше да забрави и пътуването до Германия, още в самолета тялото на жената се гърчеше, а в хотела два дни бандитите чакаха жената да изхвърли дрогата , която тя беше принудена да погълне. Беше погълнала преди да я качат на самолета няколко топки наркотик, поставен в кондоми. На летището в Германия, я посрещнаха двама мъже с кола, отведоха я един евтин хотел край летището. Там и започнаха проблемите и. Изпи голямо количество разхлабително и леко изхвърли топките с дрога в тоалетната.

                  Да, но една от топките не излизаше отстомаха и. Излязоха всички топки с наркотик , без тази, разкъсалата се, която доктора-патолог ще намери при аутопсията. Но тогава те си искаха дрогата. Биха я , ритаха я в стомаха, но кондома-пакет не излизаше от нея. Самата тя се чувстваше зле и бандитите на следващият ден я качиха на самолета обратно. Полу-жива я върнаха обратно в бардака и така до последната и нощ , когато вместо изгрева на слънцето, тя посрещна смъртта. Душата я напусна , но изчаквайки полицаите да приключат с огледа, изтърпявайки и светлините от светкавиците на фотоапарата, който снимаше голото безжизнено тяло от всички възможни проекции. По стар обичай тя се вмъкна в мъртвото тяло, нарушавайки реда установен във вселената. Тя се беше привързала към измъчената жена и притихна  в топлият труп, очаквайки транспортирането на тялото до полицейската морга.

                    Така сега от високия студен таван  на моргата Душата наблюдаваше аутопсията на мъртвото тяло. Доктора си мърмореше на латински, асистентката записваше старателно и точно казаното. Стигайки до дупката на бедрото на трупа Доктора спря, замисли се, беше горено с цигара. Пророни глухо:

 

               - Каква е била тази жестока човешка твар, сътворила това.

 

               Но душата нямаше как да му отговори, само се спусна леко от тавана, прелитайки покрай голото му теме, докосвайки го леко, така, че да го засърби. Щастлива, отново  отлетя и увисна около луминисцентната лампа на тавана. Доктора усети сърбежа по темето си и помоли асистентката си, да го забърше със салфетка.

                 Продължавайки аутопсията Доктора намери в стомаха на жертвата тъмно-кафява пласмасова топка, която се беше разкъсала и беше престояла вероятно около две-три седмици. Поставяйки находката в контейнера за изследване и след като, затвори зипа на пласмасовата торба с трупа, той многозначително каза:

 

                 - Ясно..толкова за днес, завършихме…Часът е…11.45.

 

                Вратата на фризера в моргата  хлопна глухо, приемайки тялото, а щракването на електрическия ключ, сложи край на служебната процедура. Призрачна светлина и пустотата завладяха залата.

                 Душата остана за миг-два в опустялата студена зала, не можейки да повярва, че най-после остави стопанката си в сигурни и добри ръце.

Прелетя през главния портал на моргата, политайки в синята небесната шир над Шар планина , полетя по поречието на река Морава. Достигна  до Тихият Син Дунав, търсейки обратния път към дома. Домът разположен на  брега на голямата синя река, която течеше към голямота синьо Черно море. 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannik1793
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31